- Details
- Written by: Денис Томов
- Category: Керамика
- Hits: 2
Съвременната българска керамика е наследник на богатите традиции на Троян, Бусинци и Габрово, но днес тя се трансформира в модерно приложно изкуство. Съвременните автори съчетават класическите технологии с иновативни форми и експериментални глазури.
Основни направления:
-
Арт керамика: Много млади творци използват глината за създаване на скулптури и декоративни пана, които излизат извън рамките на битовата употреба.
-
Техники: Освен работата на грънчарско колело, често се използва ръчно моделиране, леене в калъпи и техниката „сграфито“ (врязване на рисунка в ангобата).
-
Материали: Наред с традиционната червена глина, все по-популярни стават порцеланът и шамотът, които позволяват по-голяма детайлност и устойчивост.
Днес в България се провеждат множество пленери и фестивали (като тези в Етъра), където майстори от цялата страна обменят опит и демонстрират как хилядолетният занаят може да живее в модерния интериор.
- Details
- Written by: Денис Томов
- Category: Керамика
- Hits: 1
Бусинската керамика произхожда от село Бусинци (Трънско) и е един от най-старите и автентични центрове на грънчарството в България. Тя се отличава със своята архаична простота и изключителна практичност.
Основни характеристики:
-
Цветове: Преобладават жълтото, зеленото и „земното“ кафяво. За разлика от троянската, тук багрите са по-наситени и често се използват за цялостно глазиране.
-
Орнаментика: Декорацията е графична и релефна. Често ще видите врязани линии, точки, вълнички и пластични фигури (например малки птичета върху капаците на съдовете).
-
Уникалност: Бусинските майстори са известни със своите „окати стомни“ и „кронди“ (съдове за ракия и вино), които имат сложни форми и са били високо ценени в цяла Югоизточна Европа.
През XVIII и XIX век в Бусинци е имало над 300 грънчарски колела, а днес традицията се съхранява в местния музей, който пази над 1000 автентични експоната.
- Details
- Written by: Денис Томов
- Category: Керамика
- Hits: 0
Троянската керамика е сред най-разпознаваемите и обичани традиционни занаяти в България. Тя води началото си от богатото на глина находище в района на град Троян и се отличава със своята специфична украса, известна като "троянска шарка".
Характерни особености:
-
Цветове: Използват се предимно топли земни тонове – кафяво, жълто, зелено и бяло.
-
Техника: Декорацията се прави чрез „капкова техника“ или „разливане“, при което върху мокрия съд се нанасят капки боя, които майсторът разнася с пръст или клечка, за да създаде „пауново око“ или „пеперуда“.
-
Приложение: Съдовете са не само красиви, но и функционални – гювечи, стомни, чинии и купи, които запазват вкуса на традиционната българска кухня.
Днес троянската школа продължава да се развива, съчетавайки вековните традиции с модерен дизайн, като остава важна част от нематериалното културно наследство на страната.